Несвършващата здравна реформа у нас
" Марче, чу ли? Пена умряла.
Чух, чух. Умряла е, само че я лекува професор. "
Този известен нашенски анекдот изцяло дава отговор на несвършващата здравна промяна в България, написа " Монитор ". Тя стартира през 2000 година, когато дотогавашната руска Семашкова система беше заменена със здравноосигурителна от вида, наименуван в Европа „ Бисмарк “.
Идеята беше парите от Националната здравноосигурителна каса да следват пациента. Получи се обаче тъкмо противоположното. Пациентът се пробва да догони остатъка от опоскания болничен бюджет още преди приключването на съответната календарна година, с цел да бъде лекуван без да се постанова да доплаща. Дори обаче да се разболее в самото й начало се оказва, че отново е изтеглил късата съчка, тъй като лечебните заведения по това време още се разплащат за консумативи и медикаменти за предишен интервал. Причината: касата просто не им е превела парите в точния момент. Обичайна процедура е НЗОК да им постанова предели, съгласно които въпреки и като търговски сдружения, те не получават възнаграждение в цялостен размер за осъществената работа, т.е. лекувани здравноосигурени, а колкото тя реши да им подмятна.
Излиза, че лечебните заведения в България, въпреки и да са ЕАД-та с всички произлизащи от това благоприятни условия и да натрупат облаги, не могат да си приберат полагащото им се.
Това е главният им проблем, от които произтичат всички останали беди в българското опазване на здравето, като се стартира от недостига на експерти поради несъответстващо възнаграждение и се стигне до такава степен, че на някои места към момента се постанова околните да купуват медикаментите за лекуването. Тук изобщо не отваряме въпроса за заплащането на консумативите, които в по-голяма си степен отново са за сметка на болните.
В същото време, мине не мине време, от касата изплакват, че някой я източва – със скъпи и ненужни проучвания, с надписване на пациенти, както и с нереални хоспитализации единствено на книга. Целият този рев на финансово-осигурителната институция е състоятелен, само че повода е единствено една – недостойното финансиране и лимитите, наложени от нея самата. Затова и лечебните заведения посредством шмекерии се пробват да си набират полагащото им се.
Според бюджета на касата 500 млн. лева повече са контрактувани за медицински действия през 2019 година – нещо прекомерно радостно, само че единствено на пръв взор. Лимитите върху болничната помощ все по този начин остават в действие, както и редица неизплатени отговорности, насъбрани тъкмо от неточния длъжник НЗОК. Междувременно управниците в здравната сфера сочат като огромен компромис обстоятелството, че удостоверенията за направена имунизация при лекаря ще останат безвъзмездни. Щяло да има и камери пред инвазивните кардиологии, с цел да се следи какви консумативи се употребяват и дали не се надписват пациенти. Представяте ли си по какъв начин до момента в който ви вкарват в операционната, ви снимат с камера? Преди години в една болница пробваха тази процедура, само че скоро ги махнаха, с цел да не стигне въпросът до съда. Пределно ясно е, че всеки, който заведе дело против такова снимане, ще го завоюва прекомерно елементарно.
Пита се какъв брой още такива, че и други хрумвания, като тези с пръстовия отпечатък, би трябвало да преживеем ние, пациентите, преди ръководещите в здравния бранш се осъзнаят и спрат да опитват с търпението и на лекарите, и на болните.
Чух, чух. Умряла е, само че я лекува професор. "
Този известен нашенски анекдот изцяло дава отговор на несвършващата здравна промяна в България, написа " Монитор ". Тя стартира през 2000 година, когато дотогавашната руска Семашкова система беше заменена със здравноосигурителна от вида, наименуван в Европа „ Бисмарк “.
Идеята беше парите от Националната здравноосигурителна каса да следват пациента. Получи се обаче тъкмо противоположното. Пациентът се пробва да догони остатъка от опоскания болничен бюджет още преди приключването на съответната календарна година, с цел да бъде лекуван без да се постанова да доплаща. Дори обаче да се разболее в самото й начало се оказва, че отново е изтеглил късата съчка, тъй като лечебните заведения по това време още се разплащат за консумативи и медикаменти за предишен интервал. Причината: касата просто не им е превела парите в точния момент. Обичайна процедура е НЗОК да им постанова предели, съгласно които въпреки и като търговски сдружения, те не получават възнаграждение в цялостен размер за осъществената работа, т.е. лекувани здравноосигурени, а колкото тя реши да им подмятна.
Излиза, че лечебните заведения в България, въпреки и да са ЕАД-та с всички произлизащи от това благоприятни условия и да натрупат облаги, не могат да си приберат полагащото им се.
Това е главният им проблем, от които произтичат всички останали беди в българското опазване на здравето, като се стартира от недостига на експерти поради несъответстващо възнаграждение и се стигне до такава степен, че на някои места към момента се постанова околните да купуват медикаментите за лекуването. Тук изобщо не отваряме въпроса за заплащането на консумативите, които в по-голяма си степен отново са за сметка на болните.
В същото време, мине не мине време, от касата изплакват, че някой я източва – със скъпи и ненужни проучвания, с надписване на пациенти, както и с нереални хоспитализации единствено на книга. Целият този рев на финансово-осигурителната институция е състоятелен, само че повода е единствено една – недостойното финансиране и лимитите, наложени от нея самата. Затова и лечебните заведения посредством шмекерии се пробват да си набират полагащото им се.
Според бюджета на касата 500 млн. лева повече са контрактувани за медицински действия през 2019 година – нещо прекомерно радостно, само че единствено на пръв взор. Лимитите върху болничната помощ все по този начин остават в действие, както и редица неизплатени отговорности, насъбрани тъкмо от неточния длъжник НЗОК. Междувременно управниците в здравната сфера сочат като огромен компромис обстоятелството, че удостоверенията за направена имунизация при лекаря ще останат безвъзмездни. Щяло да има и камери пред инвазивните кардиологии, с цел да се следи какви консумативи се употребяват и дали не се надписват пациенти. Представяте ли си по какъв начин до момента в който ви вкарват в операционната, ви снимат с камера? Преди години в една болница пробваха тази процедура, само че скоро ги махнаха, с цел да не стигне въпросът до съда. Пределно ясно е, че всеки, който заведе дело против такова снимане, ще го завоюва прекомерно елементарно.
Пита се какъв брой още такива, че и други хрумвания, като тези с пръстовия отпечатък, би трябвало да преживеем ние, пациентите, преди ръководещите в здравния бранш се осъзнаят и спрат да опитват с търпението и на лекарите, и на болните.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ